Семейство в България

В българския език „семейство“ означава семейство, а „роднини“ означава родственици. Семейството може да означава едно домакинство или по-широк кръг от баби и дядовци, пълнолетни братя и сестри, лели, чичовци, братовчеди и роднини по сватовство. Много семейства ценят редовния контакт и практическата подкрепа. Роднините могат да помагат с децата, по-възрастните членове на семейството, храната, транспорта, ремонтите или трудните решения. Семейните събирания често се провеждат по повод рождени дни, сватби, именни дни, религиозни празници и други лични поводи. Храната и гостоприемството могат да бъдат важни, но обичаите се различават между семействата и общностите. Няколко поколения могат да живеят заедно или близо едно до друго, особено когато това улеснява грижите или жилищните условия. Други семейства живеят в различни български градове или държави и поддържат контакт по телефона и чрез посещения. Родителите и по-възрастните роднини могат да изразяват силни мнения, защото възприемат участието си като форма на грижа. Възрастните хора все пак могат сами да решават колко съвети, информация и помощ искат да приемат. Ролите в домакинството не са еднакви в цяла България. Някои семейства следват традиционни очаквания, докато други разпределят платената работа, домакинските задължения, парите и грижите за децата по-равнопоставено или според практическите нужди. Бракът е само една от формите на семейство. Неженени партньори, самотни родители, смесени домакинства, осиновителни семейства, двойки без деца и хора, подкрепяни от избрано семейство, също са част от ежедневието. Подкрепящото семейство уважава безопасността, достойнството и личните граници. Конфликтът, раздялата или разстоянието не отнемат правото на човек да потърси помощ и да изгради стабилен живот.