Здравеопазване в България

В България има обществена здравноосигурителна система наред с частно плащане и частно здравно осигуряване. Пътят на даден човек през системата зависи от правото на осигуряване, статуса на вноските, местоживеенето и използвания доставчик. Националната здравноосигурителна каса се нарича НЗОК. Тя финансира покритите грижи чрез договорни доставчици, но това не означава, че всяка здравна услуга автоматично е безплатна. Този лекар обикновено е общопрактикуващ лекар (личен лекар) и е първият контакт при обичайни заболявания, проследяване, издаване на рецепти и направления в рамките на осигурения път. Специализираното лечение може да изисква направление, когато се ползва обществено покритие. Възможни са директни частни прегледи, но обикновено пациентът плаща според условията на доставчика. Болниците предоставят спешни, стационарни, хирургични и специализирани услуги. Лечебните заведения и наличните специалности се различават значително между София, регионалните центрове, малките градове и селските райони. Аптеката се нарича аптека. Фармацевтите могат да обясняват продуктите и правилата за отпускане, но не заменят медицинския преглед, когато симптомите са сериозни или неясни. Спешната медицинска помощ е отделна от обичайните прегледи. Европейският номер за спешни повиквания 112 свързва обаждащите се със службите за спешна помощ и трябва да се използва при реална непосредствена опасност. Медицинските документи, диагнозите и рецептите обикновено се изписват на български. Кратко здравно обобщение, списък на лекарствата, списък на алергиите и доказателство за осигуряване помагат на медицинските специалисти да предоставят по-безопасни грижи.