Езици в България

Българският език се нарича „български език“. Той е официалният език на България и се използва широко в държавното управление, общественото образование, здравеопазването, работата, медиите и ежедневното общуване. Българският използва кирилицата. Изучаването на буквите и обичайните им звукове дава на начинаещите достъп до улични табели, формуляри, разписания, етикети и имена. Българският е южнославянски език. Той има граматични особености, звукови модели и форми на учтивост, които учащите постепенно разбират чрез учене и многократна употреба. Книжовният български се използва в официалното писане и преподаването, докато регионалната реч и ежедневният разговор могат да звучат различно. Учащият не е нужно да възпроизвежда всеки местен израз, за да общува ясно. В България има и носители на турски, ромски, арменски и други езици на общностите. Тези езици могат да бъдат важни за семейната и културната идентичност, но в много официални ситуации не заместват българския. Чуждите езици се преподават в училищата и частните курсове, като английският и други европейски езици се изучават често. Достъпността и интензивността им зависят от институцията и програмата. Изучаването на език може да се осъществява чрез училище, курсове, индивидуални занятия, разговорни групи, медии, работа и самостоятелна практика. Официалните сертификати могат да бъдат полезни за определена цел, но практическото общуване изисква също опит в слушането и говоренето. Най-голямата ранна полза идва от съчетаването на грамотността с полезни фрази. Инструментите за превод могат да помагат, но могат да пропуснат контекста, официалната формулировка и важни разлики в значението.