Храна в Северна Македония

В Северна Македония има утвърдена хранителна култура с домашно и търговско снабдяване. Земеделието обхваща около 1 250 821 хектара земя, включително 416 300 хектара обработваема земя и градини, 16 423 хектара овощни насаждения и 22 353 хектара лозя през 2023 г. Важни продукти са пшеницата, ечемикът, доматите, ябълките, гроздето, картофите, чушките, зелето, лукът и бобът. Животновъдството включва говеда, овце, свине и птици; през 2023 г. производството на овче и птиче месо се е увеличило, а на свинско и говеждо месо — намаляло спрямо предходната година. Често използваните методи за готвене включват печене, задушаване, скара, мариноване, сушене и ферментация. Типични ястия са тавче-гравче — печено ястие с боб; турлитава — ястие от смесени зеленчуци, печено във фурна; пастърмалия — плосък хляб с месен пълнеж; сарма с лозови листа; зелник и други баници; рибна чорба; охридска пъстърва и змиорка; гьомлезе, печено под връшник — покрит съд за печене; баклава; и маджун — концентриран плодов сироп. Кисело мляко, каймак и сирене се използват като млечни храни, гарнитури или съставки. Мезе означава подбрани малки блюда за споделяне, които се сервират с напитки или като част от хранене. Регионалната храна отразява местното земеделие и географията. Скопие се свързва с храни като скопски симит, скопски кукурек, турлитава и ябучар. Североизточната част и Куманово са известни с кумановски мезак и к’чан сол. В района на Охрид и Струга се използва езерна риба и са популярни охридското макало и струишкото гьомлезе. Полог включва тетовско гравче, шарска яхния, галичко сирене и овчи продукти от Маврово. Кочани, Щип и Берово се свързват с ориз, щипска пастърмалия, жълто сирене и регионални печени ястия. Пелагония включва ябълки, млечни продукти, месо и зеленчукови яхнии, както и прилепски ширден. Районът на Вардар е известен с ястия на скара, сарма с лозови листа, агнешко, вино и маджун, а Струмица и Радовиш — с чушки, радовишка татлия, хляб от пещ на дървени въглища и мастика. Храна се предлага на пазари, в магазини, пекарни, скари, ресторанти, семейни винарни и места за селски гастрономически туризъм. Цените в ресторантите и хотелите не са определени с единна национална тарифа за храна; те зависят от мястото, сезона, менюто, заведението и обслужването. Храните и безалкохолните напитки са съставлявали 50,1% от разходите на домакинствата през 2023 г. Потребителските им цени са се повишили с 11,7% през 2023 г. и с 2,9% през 2024 г. спрямо предходната година, а цените в ресторантите и хотелите са се повишили с 9,9% през 2024 г. През януари 2025 г. цените на ресторантските услуги са били с 5,8% по-високи спрямо година по-рано, докато храната в заведенията е поскъпнала с 0,3% спрямо предходния месец. Проверявайте актуалните конкретни цени в данните MakStat на Държавната статистическа служба и при самия доставчик. Агенцията по храните и ветеринарната медицина, известна като АХВ или Агенција за храна и ветеринарство, е централният орган за безопасност на храните и фуражите, контрол на вноса, остатъчни вещества, лабораторна дейност и ветеринарно обществено здраве. Предприятията за храни могат да пускат храна на пазара само ако тя идва от регистрирани или одобрени обекти, които спазват хигиенните изисквания. Предприятията, които работят с храни от животински произход, обикновено подават заявление, преминават проверка на място и получават одобрение, преди да започнат дейност. Те имат и задължения за хигиена, безопасна работа с храната, проследимост и точна информация за храните. Обичайното приготвяне на храна у дома не изисква одобрение от АХВ. Потребителите могат да подават сигнали за безопасността на храните и необходимия контрол до АХВ. Националните хранителни препоръки за здравото население над двегодишна възраст включват над 400 грама плодове и зеленчуци дневно, пълнозърнести храни, млечни продукти с по-ниско съдържание на мазнини и сол, нетлъсто месо, риба, птиче месо и бобови растения, редовен прием на вода и по-малко захар, сол, наситени и трансмазнини, подсладени напитки и силно преработени храни. Безопасното съхранение и приготвяне остават необходими независимо дали храната е домашно приготвена или купена. През 2023 г. в биологичното производство са участвали 888 производители, а площта с култури е била 4 215 хектара, от които 1 475 хектара са били в преход; зърнените култури са заемали 2 158 хектара, или 51% от биологичните площи с култури. Създадена е междуведомствена работна група за даряване на храна, но актуалното състояние на националното изпълнение не е напълно документирано. Загубите на храна са изследвани при ябълки, сливи, праскови, домати, зеле и чушки, а стратегията за консолидиране на земята за 2025–2035 г. разглежда разпокъсаността на парцелите, климатичната устойчивост, биоразнообразието и устойчивото развитие на селските райони.