Историята в Северна Македония

Данните за най-ранните периоди включват неолитни, бронзововековни и железновековни селища, наколни селища край Охридското езеро и археологическия обект Кокино. В древността съществуват пеонски и древномакедонски политически общности; през IV в. пр.н.е. Филип II и Александър разширяват властта си, следват елинистически преобразувания и римско завоевание през 148 г. пр.н.е. Рим включва района в провинция Македония, а през късната античност след 395 г. настъпва византийско управление. Територията на днешна Северна Македония не съвпада с пълния обхват на никое древно македонско царство. Славянското заселване се разширява през VI и VII век. Покръстването през IX век създава контекста за мисиите, свързвани с Кирил и Методий, и за дейността на Климент и Наум. Охридската книжовна школа става важен център на славянската грамотност. Държавата, свързвана със Самуил, съществува приблизително през X и началото на XI век, след което властта се сменя между Византия, България и Сърбия. Османското включване започва през XIV век и продължава до 1912 г. Османски документи като данъчни регистри, съдебни записи, императорски укази и вакъфски документи показват административни, градски, селски, религиозни и демографски промени. Османските милетни категории не бива да се приравняват със съвременните национални идентичности. През XVIII и XIX век училищата, печатното дело, църковната юрисдикция и конкуриращите се гръцки, български, сръбски и македонски политически проекти оформят обществения живот. Вътрешната македонска революционна организация, известна като ВМРО, е основана през 1893 г. Илинденското въстание и Крушевската република следват през 1903 г. Балканските войни от 1912–1913 г. и Букурещкото споразумение разделят по-широкия регион Македония; Вардарската област става част от Сърбия, а по-късно и от югославската държава. Междувоенната централизация, миграцията и споровете за език и образование засягат населението. Първата световна война достига района и чрез Солунския фронт. През Втората световна война окупацията и административното разделение, съпротивата и сътрудничеството с окупаторите променят всекидневния живот. Унищожаването на еврейските общности е част от тази история и изисква отделно внимание към местните участници, окупационните власти и запазените документи. Първото заседание на АСНОМ на 2 август 1944 г. установява институционалната рамка на следвоенната македонска република. В Югославия Народна република, а по-късно Социалистическа република Македония преживява стандартизиране на македонския език през 1945 г., индустриализация, социалистическа модернизация и еднопартийно управление. Македонската православна църква провъзгласява автокефалия през 1967 г., което продължава да има религиозно и историческо значение. Републиката провежда референдум за независимост на 8 септември 1991 г. и приема конституцията си на 17 ноември 1991 г. На 8 април 1993 г. е приета в ООН под временно обозначение. Въоръженият конфликт от 2001 г. води до Охридското рамково споразумение, което урежда прекратяването на огъня, децентрализацията, употребата на езици и организацията на мултиетническа публична администрация. Преспанското споразумение е подписано на 17 юни 2018 г. и влиза в сила на 12 февруари 2019 г.; официалното име на държавата за всички употреби става Република Северна Македония, като обозначенията за македонския език и националност остават. Северна Македония се присъединява към НАТО на 27 март 2020 г. Охрид свързва различни периоди чрез Лихнид, раннохристиянските базилики, византийската сакрална архитектура, османския градски пласт и съвременната памет. ЮНЕСКО включва природните ценности на Охридския регион в списъка през 1979 г., културните — през 1980 г., и разширява вписването през границата през 2019 г. Статутът на ЮНЕСКО не решава исторически или правни спорове. Рамката от Преспа разграничава гръцките и македонските исторически и културни препратки и предвижда двустранна интердисциплинарна комисия по история, археология и образование, включително преглед на учебници и учебни материали за иредентистки или ревизионистки препратки. Историческите изследвания в Северна Македония използват Държавния архив на Република Северна Македония, Музея на Република Северна Македония, Института за национална история, Археологическия музей, Управлението за защита на културното наследство, музеи, археологически данни и научни публикации. Според предоставената архивна информация Държавният архив осигурява достъп до читалнята и библиотеката в работни дни от 09:00 до 14:00 ч. Обикновено изследователите трябва да определят съответния фонд или регистър и да следват процедурата за заявка; заверени копия се предоставят при поискване и се заплащат според приложимата тарифа, а предоставената информация не посочва обща такса за читалнята. Срокът за достъп зависи от фонда, езика, състоянието на съхранение и изискванията за разрешение. Надеждният разказ разграничава археологически данни, архивни документи, по-късни тълкувания и колективна памет. Той избягва пренасянето на съвременни граници, етнически категории или национални идентичности върху древни и средновековни общества. Твърденията за приемственост, свързани с древните македонци, Самуил, Кирил и Методий, Гоце Делчев, ВМРО, Илинден, Втората световна война, окупацията, съпротивата, бежанците, асимилацията или преживяванията на малцинствата, трябва да посочват участниците, периода, изворите и историографската традиция.