Езици в Северна Македония

Езиковата картина на Северна Македония съчетава общонационален македонски стандарт със законово защитена многоезична употреба. Преброяването на постоянното население от 2021 г. отчита македонския като майчин език на 61.38% от жителите, албанския — на 24.34%, турския — на 3.41%, ромския — на 1.73%, босненския — на 0.85%, сръбския — на 0.61%, а влашкия, наричан още аромански — на 0.17%; за 7.20% от жителите данните са отчетени чрез административни източници. Данните за езика в дома са: македонски — 62.36% или 1,145,327 души, албански — 24.18% или 444,026, турски — 3.35% или 61,596, ромски — 1.53% или 28,088, босненски — 0.84% или 15,509, сръбски — 0.27% или 4,993, а влашки — 0.10% или 1,795. Македонският и кирилската му азбука са стандартът за националната публична администрация. Законът за македонския език от 2024 г. предвижда Съвет за македонския език, лицензирани езикови редактори и инспекторат. Македонският е признат и като нематериално културно наследство, а се подготвя национална стратегия за 2027–2031 г. Законът за употребата на езиците от 2019 г. установява албанския като втори национален официален език съгласно правилото за 20%. Турският, ромският, босненският, сръбският и влашкият не получават автоматично същия национален статут под този праг, но могат да имат местна официална употреба, образователна, медийна или културна подкрепа. В държавните административни, съдебни, полицейски, здравни, образователни, културни и изборни процедури заявителите могат да използват македонски или албански при приложимите законови условия. Съдилищата, прокуратурите и органите трябва да осигурят разрешената употреба на езика, а решенията или преписките могат да бъдат двуезични, когато законът го изисква. На общинско равнище език, говорен от поне 20% от местното население, може да стане официален заедно с писмеността му; под този праг местните органи могат да приемат решение, с което разрешават употребата му. Достъпът на практика зависи от местното правило и институцията, която разглежда въпроса. Институциите поемат разходите за превод по съдебни и процедурни въпроси, а не е установена отделна езикова такса или специален езиков срок. Училищата могат да предлагат обучение на македонски, албански, турски, сръбски или босненски. Македонският остава учебен предмет за учениците, които се обучават на друг език. Училищата могат да предлагат и предмети по език и култура за ромската, влашката, бошняшката, турската и сръбската общност. Втори официален език може да бъде въведен в IV–IX клас, когато са изпълнени законовите и училищните условия; съгласно съответните правила албански се предлага и на ученици с друг език на обучение в VI–IX клас. Образователната рамка допуска групи с под 15 ученици, но достъпът зависи от училището, общината, наличните учители и сформирането на група. През 2026 г. учебник по ромски език за 6. клас обслужваше над 2,300 ученици в 13 училища в 7 общини. Обществените медии осигуряват различни равнища на езиков достъп. Македонската радио-телевизия поддържа македонска, албанска и турска радиослужба, както и предавания на езиците на други немнозинствени общности. Тя разполага и с редакционен капацитет за сръбски, ромски и влашки, а вторият ѝ телевизионен канал излъчва на албански. Обхватът и редовността на програмите се различават според езика и редакционната служба. Езиковата защита се осъществява и чрез литература, речници, лексикография, диалектни архиви, фестивали, училища и културни програми. Тези дейности се подпомагат от Министерството на културата и туризма, Македонската академия на науките и изкуствата и Института за македонски език „Крсте Мисирков“. Местните македонски диалекти са документирани в западни, източни, северни, периферни и централни групи чрез карти, аудиоматериали, монографии и речници. Диалектите се използват главно неофициално и в културен контекст и нямат самостоятелен административен статут. Езиковите правила засягат и общественото участие. Парламентарната работа и нормативните актове използват македонския и езика, който достига прага от 20%. Държавната избирателна комисия осигурява достъп до уебсайта си на албански и функция за превод на албански, а правото на глас не зависи от езика. Въпреки това практическата помощ в конкретна избирателна секция или институция трябва да се провери на място. Тъй като при прегледа за 2024–2026 г. няма установено окончателно решение на Конституционния съд относно езиковото законодателство, прилагането и правните рискове могат да се различават между институциите и общините.