Езици в Северна Македония

В Северна Македония има формални, неформални и самостоятелни възможности за изучаване на езици. Министерството на образованието и науката (MON/MES), Бюрото за развитие на образованието (BRO), Педагогическата служба, училищата и общините определят училищното предлагане. Центърът за образование на възрастни (COV), създаден през 2008 г., определя стандарти и подкрепя формални и неформални програми за възрастни, а акредитирани и частни доставчици предлагат допълнителни курсове. Няма единен общонационален каталог или унифицирана система за цени и продължителност на всички езикови курсове. Македонският е основният език за комуникация в цялата страна, а официалната писмена азбука е кирилица. Албанският е особено важен в многоезичните региони и институции. Съгласно конституционната и законовата рамка друг език може да има официален статут, ако го използват поне 20% от населението; практическата му приложимост зависи от общината и институцията. Работодателите и регулираните професии могат да определят допълнителни езикови изисквания за конкретни длъжности, но наличните данни не установяват общонационален езиков изпит за частния трудов пазар. Децата преминават през деветгодишно основно образование. Македонският, албанският, турският и сръбският са езици на обучение в съответните училищни условия, а босненският е достъпен в ограничен контекст. Училищата могат да предлагат и предмет „Език и култура“ за бошняци, власи, роми, сърби и турци, обичайно от трети до девети клас с един или два учебни часа седмично. Наличността зависи от училището, общината, класа и учебните материали. Английският обикновено започва като първи чужд език в първи клас, а втори чужд език обикновено започва в шести клас. Държавните учебни програми включват английски от първи до девети клас и френски, немски, италиански или руски от шести до девети клас, но конкретният избор и наличност трябва да се проверят за съответната учебна година. Дигиталните учебници на MON и официалната дигитална библиотека осигуряват интерактивни и персонализирани материали за ученици, учители и родители. Те подпомагат обучението, но не са държавен езиков сертификат. Учебниците за училище се предоставят безплатно и се връщат в училището. Самостоятелното учене и дигиталните материали могат да допълнят формалните занятия, но сами по себе си не доказват езиково ниво. Възрастните могат да използват програми, свързани с COV, акредитирани доставчици, частни курсове, университетски занятия и самостоятелно учене. Филологическият факултет към UKIM предлага македонски за чужденци в двусеместриална програма с публикувана такса от MKD 25,000 за семестър. Чуждестранните граждани, които кандидатстват за програма от първи цикъл, обикновено трябва да представят документите и доказателството за плащане, посочени в съответния конкурс; датите на прием могат да се променят. CETIS MAK към UKIM предлага македонски като чужд или втори език на основно, средно и напреднало ниво, приблизително съответстващи на A1, B1 и C1. Изпитът проверява слушане, четене, писане и говорене; посочените от доставчика условия включват възраст най-малко 18 години, познаване на кирилицата и документ за самоличност. UKIM предлага също изпити за владеене на македонски, албански, турски, словенски, сръбски, хърватски, английски, немски, френски, руски, италиански, испански, полски, чешки и унгарски. Публикуваната такса е MKD 2,200 за устен изпит без ниво или MKD 3,000 за писмен и устен изпит по CEFR, плюс MKD 50 административна такса. Документът за посещение на курс, сертификатът от доставчик и университетският езиков сертификат нямат еднаква юридическа или практическа стойност. Приемащият университет, работодател, орган или регулатор решава кои доказателства приема за конкретната цел. Като цяло езиковата грамотност на македонски има най-широко национално приложение, английският подпомага училищната, дигиталната и международната комуникация, а албанският има силно регионално и институционално значение. Немският, френският, италианският и руският често зависят от училищния избор, миграцията, обучението или работата, докато турският, сръбският, босненският, ромският и влашкият могат да обслужват наследството, общностната и местната комуникация. Затова подходящият вариант зависи от целевия език, местоположението, възрастта, институцията, целта, необходимото ниво и нуждата от признат сертификат.