Природа в Северна Македония

Планинските системи Шар, Кораб, Бистра, Баба и Галичица включват гори, алпийски пасища, сладководни местообитания, влажни зони, пещери и отличителни геоложки образувания. Охридското езеро е тектонско древно езеро, оценявано на около 2–3 милиона години, с над 200 ендемични вида, включително 17 ендемични вида риби. Охридското, Преспанското и Дойранското езеро са трансгранични езера с екологична стойност отвъд Северна Македония. В страната има и важни влажни зони и букова гора Дълбока река в Маврово. Министерството на околната среда и териториалното устройство, по-специално отделът му за природата, отговаря за националната защита на природата. Министерството обявява защитени територии, предлага органи за управление и контролира изпълнението. Показателят за периода 1990–2024 г. посочва 70 защитени територии с обща площ 352 136 хектара, или 13,86% от страната. Публикуваните материали съдържат и противоречащи данни — 68 територии и 13,84%, затова при използване на статистиката са важни източникът и отчетната дата. Посочените категории включват национални паркове, природни паметници, природни паркове, защитени ландшафти и територии за многоцелево ползване. Четирите национални парка са Маврово, Пелистер, Галичица и Шар Планина. Всеки има публична управленска институция, план за управление и годишна програма; общините и други местни власти също влияят върху практическата защита. Международните статути добавят правила и отговорности. Охридският регион е природно и културно наследство на ЮНЕСКО с площ 94 728,6 хектара, а районът Охрид–Преспа е признат от програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“. Преспанското, Дойранското и Охридското езеро са обекти по Рамсарската конвенция с обща площ 46 821 хектара. Тези статути не заменят националните разрешения или правилата на парковете. Не са установени доказателства за напълно изградена национална мрежа Натура 2000; потенциалните обекти, проектосписъците и работата по Натура или ГИС Emerald са част от текущ процес на сближаване, а не завършена система. В Северна Македония има голям дял реликтни и ендемични видове. Министерството на околната среда и териториалното устройство съобщава около 23 019 таксона, включително приблизително 3 200 висши растения, 13 379 безгръбначни и 555 гръбначни вида. Само в Пелистер са регистрирани 1 307 таксона на флората и 88 дървесни вида, включително Pinus peuce. Балканският рис, Lynx lynx balcanicus, е критично застрашен; Националният червен списък посочва 32 възрастни индивида, съсредоточени главно в западните райони между Шар и Галичица. Недостигът на плячка, раздробяването на местообитанията, пътните сблъсъци, капаните и крастата застрашават вида. Кафявата мечка е класифицирана като уязвима. Националният червен списък е завършен за земноводните и влечугите и за приоритетните висши растения; покритието на други групи остава частично. Хората могат да използват гори, пасища, рибни ресурси, води и недървесни горски продукти само съгласно приложимия защитен статус, зониране и секторни правила. Събирането на защитени или застрашени растения, гъби, животни или животински части изисква разрешение от Министерството на околната среда и териториалното устройство. Научното изследване на природата изисква отделно разрешение. Търговията по CITES, която обхваща международно регулирани видове и екземпляри, се обработва от министерството като Управляващ орган чрез системата EXIM или електронния портал; заявления могат да се подават и в регистратура, по пощата или електронно. Публикуваните такси се различават според услугата: страниците на министерството посочват 50 или 1 000 MKD за събиране или износ, а услугата CITES посочва общо 1 050 MKD. Затова за конкретната услуга трябва да се проверят точната такса и срокът за обработване, тъй като не е установен единен надежден национален срок. Отдихът включва пешеходни преходи, наблюдение на природата, маркирани пътеки и информационни центрове в парковете. Правилата зависят от защитената територия и зоната; не е установена единна национална входна такса. Например указанията за Маврово насочват посетителите към маркирани маршрути и забраняват къмпингуването, паленето на огън, събирането на екземпляри и промяната на водни обекти. Практическите правила на място се определят от плана за управление и публикуваните указания на парка. Документирани са и традиционни риболовни практики в Дойран, включително използването на птици и капани, но дейността остава подчинена на приложимите правила за езерата, рибарството и защитата. Рисковете за природата включват горски пожари, суша, спад на водните нива, ерозия, наводнения, свлачища и земетресения, защото могат да увредят местообитанията и популациите на видове. Дирекцията за защита и спасяване отговаря за бедствията и спасителните операции; защитата на природата се отнася до екологичните последици и възстановяването след тези събития. Основни конфликти възникват от енергийни, транспортни и строителни проекти, минно дело, селско стопанство, горско стопанство, градско и промишлено развитие, масов туризъм, водочерпене, отклоняване на реки и водноелектрическа енергетика. Загубата на влажни зони, замърсяването, пожарите, инвазивните видове и изоставянето на екстензивната паша също засягат местообитанията. В зависимост от проекта и приложимата процедура инициаторите може да се нуждаят от становище за природата или оценка на въздействието върху околната среда. Протоколите на министерството от 2021 г. за полеви наблюдения и мониторинг на биоразнообразието обхващат растения, мъхове, бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби, раци, безгръбначни, гъби, лишеи и горски, открити и влажни местообитания. Националната информационна система за природата, Червеният списък, ГИС и кадастърът подпомагат документацията и решенията за управление. Продължителността на мониторинга, непълното покритие на таксони и местообитания, финансирането и институционалният капацитет остават практически ограничения. Хидробиологичният институт в Охрид участва в мониторинга на екосистемата на Охридското езеро, а местните общности и власти участват в обявяването и управлението на защитени територии.