История на Румъния

Историята на Румъния е дълга поредица от културни контакти и политически промени в Югоизточна Европа. Земите между Карпатите, Дунав и Черно море свързват Централна Европа, Балканите и по-широкия регион. Преди римското управление в района са живели дакийски общности. Техните укрепени селища, металообработване, земеделие и религиозни традиции са важна част от древното минало, което се помни в Румъния. Римското завоевание на част от Дакия довежда администрация, пътища, градове, военни селища и влияния от латинския език. Румънският е романски език и тази връзка с Рим заема централно място в много обяснения на румънската идентичност. През Средновековието се развиват няколко политически области, особено Влахия, Молдова и Трансилвания. Те имат различни владетели, институции и външни влияния, включително връзки с Унгария, османския свят, Полша и Хабсбургските земи. През 1859 г. Влахия и Молдова се обединяват под властта на един владетел — важна стъпка към създаването на модерната румънска държава. По-късното изграждане на държавата, независимостта и териториалните промени оформят съвременните граници и институции на страната. XX век носи монархия, война, териториални промени, авторитарно управление, комунистически режим и революцията от 1989 г. Тези събития засягат семействата, собствеността, образованието, религията, промишлеността и обществената памет. От 1989 г. насам Румъния се развива като демократична държава и се интегрира по-тясно с европейските институции. По-старият исторически опит продължава да влияе на дискусиите за идентичността, правосъдието, езика и регионалната принадлежност. Историята не е само списък от владетели и войни. В Румъния тя може да се изучава и чрез села, църкви, сгради, семейни истории, миграция, храна, занаяти, гробове, архиви и спомените на малцинствените общности.