Природа в Румъния

В Румъния природата се нарича natură. Тя включва живите същества, пейзажите и природните процеси, както и местата, променени само отчасти от хората. Природа има от Карпатите до Дунавската низина, делтата на Дунав и крайбрежието на Черно море. Основните видове природни ландшафти са планини, гори, хълмове, ливади, реки, езера, влажни зони, земеделски земи и крайбрежни райони. Делтата на Дунав е голяма влажна зона с множество ръкави и водни местообитания. Горите и планинските пасища са важни за дивата природа, съхранението на вода и местния поминък. В Румъния има няколко вида защитени територии. Сред тях са национални паркове, природни паркове, природни резервати и зони от мрежата Natura 2000. Във всяка територия може да има различни правила за строителство, земеделие, горско стопанство, риболов, лов, къмпингуване и посещения. Румънските термини помагат при четене на местна информация. Arie protejată означава защитена територия, parc național — национален парк, parc natural — природен парк, а rezervație naturală — природен резерват. Място от Natura 2000 е европейска територия за опазване, но се управлява и чрез местни и национални механизми. Природата е свързана с ежедневието. Реките осигуряват вода и пътища за придвижване, горите — материали и сянка, почвите подпомагат земеделието, а природните пейзажи — туризма и отдиха. Местните хора може да зависят и от пашата, риболова, горското стопанство или сезонното събиране на природни продукти. Сред обичайните дейности сред природата са разходките, пешеходният туризъм, наблюдението на птици, колоезденето, плаването, риболовът и посещението на културни пейзажи. Добрата практика включва движение по подходящи пътеки, спазване на дистанция от животните, изнасяне на отпадъците, спазване на правилата за огън и оставяне на място на растенията, скалите и историческите обекти. Опазването на природата е свързано с ограничения и компромиси. Пътищата, сградите, земеделието, енергийните проекти, туризмът и използването на ресурси може да носят ползи, но и да раздробяват местообитания или да безпокоят дивите животни. Статутът на защитена територия не означава, че всяко място е недокоснато или че всяка дейност е забранена. Първоначалната оценка трябва да установи вида на ландшафта, близките водоеми, горите, защитените територии, маршрутите за достъп и видимите следи от щети. След това проверете местните правила при съответната администрация или primărie, преди да планирате работа или организирани дейности. Условията може да се променят според времето, сезона и местното управление.