Език в България

Българският език е основният език на обществения живот, образованието, администрацията, националните медии и повечето ежедневни разговори в България. Той принадлежи към южнославянската група езици. Съвременният български език използва кирилица. Всяка буква обозначава звук или съчетание от звуци, а изучаването на азбуката улеснява значително разчитането на табели, имена на места, информация за транспорта и менюта. Българският има граматичен род и използва определителни членове, добавени в края на съществителните и прилагателните. За разлика от много други славянски езици, той до голяма степен е изгубил широко разгърнатата система от падежи и обикновено използва кратки местоименни форми и глаголни конструкции, за да изразява отношенията между думите. Глаголите изразяват лице, време, завършеност на действието и гледната точка на говорещия към дадено събитие. Българският може също да показва, че информацията е предадена от друг или не е била пряко наблюдавана, макар че изучаващите езика могат да започнат с по-прости ежедневни форми. Речта се променя според социалната дистанция. Ти е неофициалната форма за обръщение към един човек, докато Вие се използва при уважително обръщение към един човек и при обръщение към повече от един човек. Регионалните диалекти се различават по произношение, речников състав и граматика. Стандартният български се използва във формалното образование и националната комуникация, но диалектите са значима част от местната идентичност. Турският, ромският, арменският и други общностни езици имат историческа или съвременна роля в България. Английският и други международни езици могат да помогнат в някои ситуации, но наличието им никога не бива да се приема за даденост. Общуването включва тон, контекст, изражение на лицето и жестове наред с думите. Познато българско движение на главата може да бъде разтълкувано по различен начин от чужденците, затова при важен отговор е по-сигурно той да бъде потвърден с думи.