Традиции в България

Българските традиции често следват календара и отбелязват смяната на сезоните, религиозни празници, семейни събития или земеделска работа. Техните значения могат да съчетават по-стари вярвания, християнски практики, паметта на общността и съвременния социален живот. На Баба Марта (Baba Marta) хората си разменят червено-бели украшения, наречени мартеници (martenitsi), като пожелание за здраве и идващата пролет. Местните обичаи се различават по отношение на това кога и къде украшението се сваля по-късно. Именните дни празнуват хора, свързани със светец или с ден от традиционния календар. За някои семейства именният ден е социално толкова важен, колкото рожденият ден, докато други го отбелязват само символично или изобщо не го празнуват. Хоро, изписано на кирилица като хоро (horo), е семейство от групови танци, които често се изпълняват в линия или кръг. Стъпките и музиката се различават според региона, а начинаещите обикновено се учат, като се присъединят към другите и следват модела. Кукери (Kukeri) и сродните им зимни маскарадни традиции включват маскирани изпълнители, звънци, движения и ритуални пожелания за защита и плодородие. Костюмите и изпълненията се различават значително между местните общности. Православната Коледа, Великден, дните на светците, сватбите, кръщенетата и възпоменателните обичаи могат да включват специални храни, посещение на църква, гостувания и семейни събирания. Религиозното и светското участие често се преплитат. Съхраняването на храна, приготвянето на хляб, жътвените обичаи, занаятите, песните и разказването на истории предават знания между поколенията. Някои практики остават част от домакинския живот, докато други се поддържат от ансамбли, музеи, фестивали и читалища (chitalishta). Традицията не е нещо неизменно или задължително. Българите могат да съхраняват, променят, съчетават, поставят под въпрос или пренебрегват обичаите според своите убеждения, местоживеене, поколение и личен избор.